Има фантастични творби, пред които човек се чувства малък и смирен. Които сбират в себе си толкова много неща, че световете в тях стават по-реални от този навън. И веднъж потопен в тях, те заживяват завинаги в теб. И ги виждаш както наяве, така и насън.

“Фондацията” на Азимов, другият шедьовър на Симънс - “Илион” и “Олимп”, “Пътеводител…”-ят на Адамс, “Странник в странна страна”… “Дюн” на Хърбърт, “Рама” и “Одисеите” на Кларк, “Марсиански хроники” на Бредбъри… Списъкът може да отнеме много, много страници.

Вселената “Хиперион” застава редом с тези величествени творби, дори бих се осмелил да я поставя сред трите най-велики според мен. Два епоса, разделени в четири произведения – “Хиперион”, “Падането на Хиперион”, “Ендимион”, “Триумфът на Ендимион”, всяко от които нерушимо свързано с другите и все пак представящи различни, толкова уникални гледни точки към една мащабна картина. Както и при “Фондацията”, не открих в нета цялостно пространно представяне на събитията в книгите (изключвам донякъде тази статия), затова ще поправя този пропуск с надеждата да спечеля нови фенове за великата сага.

Хиперион е името на планета, на която се намират загадъчните Гробници на времето – масивни артефакти, които се движат във времето от бъдещето към миналото. Привидно празни, те крият не една и две загадки, които ще решават съдбата на настоящето, с каквато цел и са пратени назад. Около Гробниците властва Ужасът – митичното чудовище Шрайка, което притежава власт над времето и пространството. То убива безразборно, а част от жертвите си окачва на километрично трънено дърво от стомана, на което се мъчат безспир – Дървото на болката. Шрайка е триметрова четириръка машина за убиване, чието тяло е съставено от бръсначи – един от най-зловещите образи на Абсолютно Зло (поне в първите две части), създавани някога от безграничната фантазия на Писател.

В галактиката властва Хегемонията – политическа формация, обединяваща населени с хора светове, малко или много тераформирани до поносими условия за живот. Планетите са свързвани помежду си чрез телепортаторна мрежа, подарък на хората от Техноцентъра – обединение на изкуствени интелекти, придобили независимост и свободна воля, след като Земята е унищожена от тръгнал в погрешна посока експеримент с черна дупка. Естествено, има и гигантски кораби с хокингови двигатели (да, наречени на теоретичния физик Стивън Хокинг – за него тук, тук и там), които обаче поради естеството на технологията обричат своите пътници на време-дълг – реалното време, което изминава, е далеч повече от относителното корабно. Нашият интернет е еволюирал във всеобхватна инфосфера, към която всеки има достъп непрестанно, където и да се намира на планетите от Хегемонията.

Извънземни няма – малкото потенциално разумни видове са били елиминирани бързо от тераформирането на планетите им. Единствената заплаха за човечеството са Прокудените – мутирали наследници на хората, които са променили себе си чрез нанотехнологии, за да се пригодят към живот сред космическото пространство. Владеещи загадъчни технологии, те са причината за съществуване на огромни военни сили, които трябва да отбраняват Мрежата – свързаните с телепортатори планети.

Сега обаче прокудените са тук и техен рояк са е насочил към Хиперион с цел овладяване на Гробниците на времето и възможността те да бъдат използвани по един или друг начин. Прогностичните умове на Техноцентъра предвиждат зловещи последствия от тяхната победа и бойната сила на Хегемонията започва величествена битка за планетата. Високомерието им бързо угасва след откритието за напредналата технология на прокудените. Хиперион е обречен да падне.