Първата ми среща с Орсън Скот Кард определено се оказа забавна и ще бъде продължена в бъдеще, неминуемо и със сагата за Ендър. За нея досега не се бях сещал, но май трябва да се прочете, ако е наистина сред най-великите фантастики евър, както прочетох.

   “Следотърсачът” е първа част от сага, която искрено се надявам да не надмине трилогия поради непоносимостта ми към разводнени многотомия. Историята напомня на “Живият хаос” на Патрик Нес – отново имаме колонизирана планета, населена от земляни след унищожителна намеса в местната екосистема, а вместо политическорелигиозни има невидими Стени между различни територии, непреминаеми за жителите в оградените пространства.

  Фантастичната нишка е свързана с различни способности в три деца, всяко от които допълва останалите – главният герой Риг умее да вижда следите на живите същества, оставени дори преди хилядолетия, неговият приятел Умбро манипулира времето и дори променя вече случили се събития, а сестрата на Риг – Парам – е способна да изпада в забавено време, при което става невидима, но се движи безкрайно бавно.

   Романът проследява успоредно пътешествието на земляните до новата планета и бъркотиите около него, свързани с времето и пространството, и приключенията на Риг, Умбро и бившия войник Самуна, който жадува да избяга от скучния живот на ханджия по реката. Риг е обучен от загадъчен скитник, който е мислил за свой баща, и умее цял куп неща, основните от които май са красноречието, високопарното остроумие и логическите трикове. Това е оказва полезна способност, когато от дивата местност, в която е израснал, попада сред цивилизацията на града О и столицата Ареса Сесамо, където се вихрят политически противоборства, в центъра на които е именно Риг и не-много-изненадващия му благороден произход.