Митичният Окръг 13 е оцелял. Превърнал се е в часовников механизъм, където всичко, всяка личност е подчинена на една единствена идея: „Капитолът тряба да бъде сразен“. Независимо от цената. В Окръг 13 трябва да си полезен. Иначе си ненужен. Той дава подслон. Дава закрила, но в замяна иска душата на едно седемнайсет годишно момиче. Момиче, което трябва да поведе армия. Това не е роман за малки деца. Не е роман за лигави момиченца, които искат да четат за татуирани вампири или върколаци с нежни души. Любовната история тук, ако изобщо може да се нарече така, е от онези, истинските, които могат да се случат и в живота. И за това са много, много по-важни. Всяка история си има край. Тази за Катнис също. Това, което остава е споменът за една прекрасна книга, която ще препрочитам още много пъти. Прочети повече

“Сойка-присмехулка” показва вече истинската Игра – същинската борба на бунтовниците срещу Капитола и няколкото подкрепящи го Окръга, получаващи трохи от привилегиите на столицата. Окръг 13 е скрит под земята, готвещ отдавна своето отмъщение срещу Капитола. Сега има своя символ – Катнис, има и своите съюзници. Трябва му само едно – мащабна медийна кампания със своята Жана д’Арк. А такава може да получи само на бойното поле.

Сюзан Колинс задълбочава психологически действието си, нейните герои са всичко друго, но не и двуизмерни кукли, които само тичат, бият се и умират по страниците. Те са плътни и многопластови, а Катнис е изправена пред съдбовните избори на дълга и желанието за свобода, между човека, с който е израсла – Гейл, и обожаващият я Пийта, спасил живота й неведнъж на двете арени. Последният е в ръцете на Капитола и става съвършеното пропагандно оръжие, докато Катнис, вече като Сойка-присмехулка, трябва да приеме същата роля за бунтовниците.

Бунтът се разраства, лоялните на Капитола окръзи падат един по един, докато столицата не остава сама, обкръжена, но мощна, очакваща атаката. Нейната територия е последната Арена, подготвяна от десетилетия за подобен сценарий, както някогашната Спарта, военизирала се до крайност заради многобройните си роби. Капаните са навсякъде, изпитвани през годините на различни Арени, където младежи са гинели за забавление на преситените и разглезени капитолци. Катнис знае, че трябва да поведе атака с малък отряд, за да се избегнат многомесечни кървави боеве квартал по квартал. Тя трябва да тръгне към трета, окончателна Игра, със своите съотборници и новите съюзници от Окръг 13. Нищо не е просто, нищо не е ясно, везните все още са в равновесие. Защото една кървава роза стои сред пепелищата на Окръг 12 – Катнис знае, че президентът Сноу й е приготвил неин личен ад…

“Игрите на глада” е изключителна трилогия, която, абсолютно необяснимо за мен, е почти непозната за българската публика. А това е непростимо. Сюзан Колинс е написала сложна, поразително реалистична и детайлна книга, която смесва по неподобим начин историческия опит и фантазията. Героите й не са добри и лоши, дори и Катнис има своите тъмни страни, а съюзниците от Окръг 13 вместо благодетели са по-скоро фашизоидни тоталитаристи, полудяли в своята изолация и готови на всичко, за да смажат врага си. Наистина на всичко, а както историята учи, борбата за властта в подобни общества е безмилостна. Няма жертва, която да не е възможна, дори самата Катнис може би е по-полезна мъртва като символ, отколкото жива и неконтролируема.

Прочети повече