Ето книга, която тотално промени мнението ми по протежение на трите си части. В ревюто си за първата - “Не пускай ножа”, написах дословно: “Въпреки зловещото си име, “Не пускай ножа” е тийнейджърски роман  и няма претенции за повече…” Е, оказа се, че има. И ги защитава блестящо! След като във втората част - “Въпросът и Възражението” - гражданската война на колонизираната планета се вдълбочава неимоверно, остава само едно – “Чудовищата на войната” да се развихрят…

   Третата заключителна част е истинска шеметна феерия от действие, прилична на първата, но в много по-голям мащаб и с неимоверно повече герои. Появяват се две нови неизвестни в уравнението – тежковъоръжена совалка от наближаващия конвой с нови заселници и огромна армия диваци, поставили си за цел да избият завинаги Сечта – името, което са дали на човечеството, след като са опитали жилото му (без меда). Тод и Виола са в постоянна опасност сред цялата огромна бъркотия – армията на Кмета трябва да се справи с диваците и прави това учудващо добре, въпреки изненадващите им технологични иновации. Погледът на Патрик Нес адски уместно се пренася и сред тях, и през очите на един дивак – последният оцелял от робите на Тод и сина на Кмета – ни се разкрива един съвсем различен светоглед, основан на споделянето на мисли и чувства. Три армии са се разположили една до друга и жадуват взаимното си унищожение, но множество фактори определят патовата ситуация и трескавото търсене на окончателно разсичане на гордиевия възел…

   Просто не мога да опиша колко пъти нещата изглеждат решени и в следващия миг се променят генерално. Съюзи се създават и разпадат непрестанно, дори се стига до безкрайно абсурдната ситуация Кметът Прентис да се съюзи с омразното Възражение и тяхната своенравна водачка госпожа Койл. Изправени пред неминуемо унищожение, хората трябва да забравят за малко взаимния си антагонизъм и да се опитат да се оцелеят до идването на конвоя… но и диваците имат своите планове и не, те не са лошите в романа – те са местните, които просто защитават себе си и планетата от агресивните натрапници (заради което е и доста дразнещо да бъдат наричани “диваци” всъщност). А и цивилизацията им изглежда толкова напреднала на фона на зловещата човешка алчност и мерзост…

   “Чудовищата на войната” са отприщени и ще се лее много, много кръв, докато една последна морска битка няма да реши какво ще се случва на планетата на откритите мисли…

Прочети повече

Open publication - Free publishing - More azcheta