Ето ме отново там, дето най-много искам да бъда – сред шантавелския свят на Джо Абъркромби и края на трилогията “Първият закон” – “Последният довод на кралете”. Новокоронованите особи са цели двамца, но мисля да не ви издавам имената им, колкото и да ми се иска. Знайте едно – Севера и Англанд ще имат нови властници, които хич, ама хич няма да се чувстват на мястото си. И че мнозина ще се опитват да им помогнат да се отърват от това неудобство…

   Предните две части – “Гласът на острието” и “Преди да увиснат на въжето” ни въведоха в симетричен свят, в който напредналата цивилизация в центъра е изпаднала в корупция и леност, докато от север и юг я притискат диви варвари – първите изцяло милитаризирани корави копелета, начело с военния гений Бетод, вторите – тъмнокожи религиозни ненормалници, подпомогнати от черна магия и 100 канибала с  чудовищни способности. Армията на Англанд е затънала в Севера в невъзможна битка с хитър съперник, а южните пълчища се прокрадват тайно с невъзможен флот към бляскавата столицата Адуа, където продължават да се вихрят ожесточени и кървави политически интриги. Време е за бран. Само дето няма кой да я осъществи.

   Новият главатар Кучето се оказва изключително добър лидер на бойните северняци, биещи се на страната на Съюза срещу северняците и дори завръщането на Деветопръстия Логън не отнема водачеството му. Заедно с планинците на ненормалника Крамок те замислят капан за Бетод и армията му, което логично се изражда в кървава целоседмична битка, в която нашите любимци натрупват немалко грехове на сметката си, докато армията на Съюза се натутка да се притече на помощ.

    Последното се случва все пак само поради една причина – Уест става лорд-маршал след шеметен низ от събития (тайна!) и започва да води войската по сериозен начин, нещо, крайно липсващо до момента. Краят на войната сред замръзналия Север е близо, но за тази цел един срещу друг трябва да излязат най-големите чудовища в Абъркромбовия свят – Кървавия Девет и Страховития, изчадие от древните времена с наполовина неуязвимо тяло. А, и една вещица трябва да получи брадва в главата си.

   Любимият ни фукльо Джизал пак е в столицата и малко по малко възвръща самочувствието си, солидно посмачкано по време на пътуването до Края на света. Той започва любовна връзка с алкохолизиращата се сестра на маршал Уест - Арди, но и за двамата предстоят немислими изненади. Абсолютно немислими, наистина.

   Глокта, Глокта, Глокта… любимият ми сакат обезаобразен инквизитор продължава кошмарното си съществуване, необяснимо от никоя възможна гледна точка. Под камшика на няколко господари, той е в патова ситуация и единствената му възможност е да вземе нещата в своите треперещи ръце и да тръгне смело напред, куцайки. Е, да, има проблем с ходенето, оказва се и че мрази огледалата не по-малко от стълбите, но и за него предстоят изумителни новости. Говорим за прасета, магии, арести и изтезания. Нищо ново на пръв поглед.

   Гуркулите. Те са тук – с многохилядна армия обсаждат затлъстялата Адуа, методично преодолявайки една по една преградите. Ядачите-канибали очакват своя сблъсък с Първия маг Биаз, който се подготвя панически за него, разчитайки на помощта на дивата воиница Феро, която изобщо не е наясно какво прави още в столицата, освен да трепе омразните й гуркули. Двамата подготвят капан за канибалите на южния пророк Калул и за всеобщо учудване той сработва. Последиците, обаче, последиците…

   Война е. Северът може и да е смирен за малко, но сега битката е в самото сърце на Съюза, а столицата му е на път се превърне в развалини като древната столица Олкъс. Всичко изглежда загубено, но не очаквате, че гуркулите ще спечелят, нали? Само че хепиендът е от странен по-странен, особено след като двамата властници се намират в безизходица по много различни причини, а Глокта най-сетне получва отговор на въпросите си за това какво, по дяволите, се случва в това пусто кралство – а този отговор никак, ама никак няма да му хареса. Сред хаотичната досега карта изведнъж се пресягат безброй въжета, които водят до ръцете на един-единствен кукловод…