Има някаква магия около книгите на Патрик Ротфус, няма шега, няма измама. Видимо те са дебели, с нормален шрифт, всичко предполага, че четенето им си отнема време. Но когато простата сметка ти покаже, че си стоял до 3 часа сутринта, без и да помислиш за лягане, и си прочел 600 страници за около 5 часа, започваш да се замисляш. Има нещо в писането на този човек (отдавам почитанията си и на превода на Ангел Ангелов, разбира се), което просто те поглъща, и то без да се случват някакви мегаинтересни неща – Ротфус следва отблизо героя си, описва детайлно живота и приключенията му, без да бърза, без да изпреварва. Както си писах с някого – авторът обещава всичко да свърши в 3 тома – е, за два вече има толкова много загатнато, че третият том трябва да е поне 2000 страници, за да се запази стилът и всичко да бъде разказано подобаващо.

   Във втората част на втори том приключенията на Квоте продължават, а Патрик Ротфус ги прави от пикантни по-пикантни, след като в предните 2 книги – “Името на вятъра” и “Страхът на мъдреца I” останахме на сухо със секса… Младият магьосник е поел на мисия да се справи с разбойници, които затрудняват търговския път на Винтас, от която не се очаква да се върне. След изтощително и сложно претърсване на вековната гора разбойниците са намерени, а в тежката битка Квоте почти се самоубива, за да спаси себе си и отряда. По пътя назад нещата се нажежават до червено, когато той попада във вълшебното царство на Фелуриан, митична мъжеизтисквакча, която (логично за автор мъж) ще се окаже покорената… месеци и месеци палуване и магия ще превърнат наш Квоте в неотразим любовник.

   От креватните изпълнения героят скача направо в проблемите – понаучил легендарното адемско бойно изкуство и чудноват начин на говорене, той трябва да защити правото си да проникне в тайните на това мистериозно милитаризирано общество. На няколкостотин страници Квоте е основно бит, докато не схваща, че трябва да имаш повечко мозък, за да смелиш този свят.

   Назад към двореца, към Дена, към Университета и към изненадващото позамогване, най-сетне малко милост за бъдещия герой…