Не може да се каже, че започнах трилогията “Троя” с огромно желание и ентусиазъм, по-скоро с желание да изпълня дадено обещание на любимата ми съквартирантка, да почета 200-300 страници и да й кажа, че ми е скучно да чета разширена литературна версия на Омировата “Илиада”. Още повече, че след унищожително добрата трилогия на Абъркромби “Първият закон” (че и с добавената “Отмъщението на Монца”) нямах хич желание да се заемам с ново фентъзи. Да не забравяме и абсолютно гениалните фантастики “Илион” и “Олимп” на свръхлюбимия ми Дан Симънс, в които битката за Троя е само фон на величествени събития в бъдещето. Накратко – всичко беше срещу Гемел, включително странното решение трите корици да са почти идентични.

Е, не стана нищо от очакваното (както често започна да ми се случва). Епосът на Гемел ме грабна, обсеби вниманието ми до степен да зарежа важни задължения и малко по малко ме накара да зяпна в изумление. ЕТО ТАКА трябва да се пише по вече позната тематика!

   Защото трите части на “Троя” не са “Илиада”. О, колко не са, и колко по-добри са заради това, ще ме прощава геният на античния поет (или там, който е писал епоса). Първо, богове НЯМА – хип-хип, ура, второ – хубавата Елена не е причина за войната (горе-долу) и трето – всички важни събития от епоса са преподредени от гения на Гемел, разработени, обосновани по различен начин и вплетени в един страхотен разказ, който има огромното предимство да бъде трезв, логичен и    обрисуващ една съвсем различна картина на войната между Агамемнон  и Приам. И последиците от нея.

   Главни герои в трилогията са Хеликаон (Еней), наследник на престола на Дардания, богат търговец, ненадминат боец и капитан на най-големия строен кораб – “Ксантос”, сеещ смърт сред микенските му врагове, и Одисей, бивш пират и унищожител на градове, сега с напредването на възрастта отдал се на търговия. Двамата са много близки по ред причини, а имат и тясно приятелство с престолонаследника на Троя – Хектор, лидер на Троянския кон – ненадминатата конна армия на легендарния град. Нещата се забъркват, когато Хеликаон се влюбва в Андромаха, определена за невеста на Хектор, дива хубавица, която ще убие не един и двама в протежение на трилогията. От другата страна на барикадата е надменния Агамемнон, властник на Микена, който методично трупа съюзници и армии, за да се възправи срещу свръхбогатата Троя и мощния Приам. Вътре в града се развива допълнителен пласт интриги, докато синовете на владетеля се опитват да се отърват от демоничната му тирания. Около героите има много и най-различни персонажи, които перото на Гемел запраща по картата, дори и сменят лагерите многократно, защитаващи своята чест и воинска гордост. Велики воини се прославят или загиват безславно по тези страници.