Аууу, напаст. Че и в три част. А "Аууу"-то е заради вампирите. Разбрах, че книгата е за вампири едва на 100-та страница, но пък това донесе и огромна част от чара на дочитането. "Заразата" на Гийермо дел Торо и Чък Хоган е първата книга от трилогията "Напаст" и е всъщност един много ранен тийзър на филма, носещ същото име. Но пък какъв тийзър...

Тази книга отново ни връща в истината за вампирите - че не са някакви разлигавени полуромантични същества, чудещи се как да се сбият с поредния върколак, а са онези противни кръвожадни чудовища,чудещи се... как да захапят поредното човешко гърло. Разбира се, сега сме XXI век и няма да е модно да се забиват дълги вампирски резци. Кръвта се пие с дълго жило, а вампирското у жертвата не е плод на самото ухапване, а на заразата, която се пренася с него.

Ендопаразити, бяла кръв, изсмукване на вътрешни органи и всякакви други гадории, които можете да се досетите. "Заразата" е заразяващо динамична книга за истински вампири, която ще ви държи будни дълго време. Не от страх, разбира се, а от интерес.

Прочети повече

Вампири. Все още най-модната линия на книжния пазар. Лигави, влюбени, дебили, тийнейджъри, сигурно и вегетарианци има сред безкрайната лъскава плява, която израсна като туморно образувание върху класическия готически хорър. За радост има и изключения като “Съншайн”, “Проходът” (тематично поне) и сполучливото продължения на иконичния Стоукър: “Дракула: Немъртвият”.

   “Заразата” не е от модните и е по-добра от всички горни. Зловеща и впримчваща, тя те заразява със себе си. И за радост има още цели две части от това удоволствие, а тъй като вече съм прочел втората (за ревю ще почакате до септември обаче), мога да ви кажа, че е още по-добра и с безумен край.

   Комбинацията от популярен режисьор - Гийермо дел Торо и постигнал известен успех писател – Чък Хоган, се оказва изключително сполучлива, макар че не бих се наел да кажа кой от двата с какво е допринесъл. Факт е, че книгата ми допадна страшно много – мрачна, зловеща, в никой случай не лека история, поднесена с нужното количество наукоподобие и обяснение на вампиризма и светкавичното му разпространение, с негереоични герои, пълнокръвни сред чудесно описание на миналото, действията и мотивите им да се изправят срещу злото в най-чистото му проявление.

  Историята – хем класическа в стил “Дракула”, хем достатъчно променена, за да е интересна – изключително уместни са сравненията за смесване на хипнотичните писания на Брам Стокър и Стивън Кинг. Пътнически самолет каца на летище в Ню Йорк и малко след това угасва… отвсякъде – светлини, системи, всичко. Никой не слиза. Антитерористичните мерки са светкавични, но откриват само множество трупове и четирима оцелели. Както труповете, така и оцелелите скоро се трансформират във вампири и Манхатън става ловно поле за тях, докато никой не иска да повярва, че това наистина се случва.

  От самолета е изнесен и скоро изчезва огромен ковчег, който се оказва ложето на Господаря – един от седмината Древни – вампири, от които започва родословието на хищническата раса на Земята. Шестима от тях са си поделили света и от векове живеят в сянка, изградили стройно безсмъртно и много богато общество, без да ламтят за подчинение на човеците или нещо подобно. Седмият – подпомаган от побъркан милиардер с мания за вечен живот – има съвсем, съвсем други намерения. Милиардерът осигурява нужното медийно затъмнение и няколко дни никой не осъзнава какво всъщност се случва – времето, нужно на Господаря да задвижи плана си…

Прочети повече