Вече няколко седмици не спирам да говоря/пиша за тази книга и нямам ни най-малко намерение да преставам. “Книга на гениите” е едно от най-смешните, същевременно и най-тъжните, неща, които съм чел в живота си. Шестващите сред страниците й писатели-графомани са хем гротескни, хем трагични; някои нагли, домогващи се до всевъзможни почести и награди, други непризнати, горди в своята тиха епистоларна лудост. Жертви на всичко това са хартията и мастилото – безброй томове се изпълват с безсмислици, които по незнайни причини винаги намират своите славослови и публика. Всичко сред страниците е истина, Тахов надлежно е приложил справочен апарат, за да докаже всяка своя дума. Нужда от измислици и няма – 26-те имена са постигнали висините на графоманщината и нищо не може да ги смъкне от този пиадестал.

Да уточним що е графоманщина, да не стане сакатлък и познатият на всички ви философ Ангел Грънчаров например да попадне в кюпа. Графоманите не са халтураджии, които бълват писание след писание за пари – те знаят, че пишат глупости, а първите са убедени, че творят непреходни шедьоври, които не получават признание само заради чуждата злоба и завист. Росен Тахов пише: “Графоманът реди думите поради неустоима вътрешна потребност за себедемонстрация чрез писменото слово. И вярва, че създава гениални творби. Тази вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити!”.

Сред страниците авторът на изследването не се мярка чак толкова начесто, засенчен от въобразеното величие на своите истински герои, които не отстъпят никому мястото си под слънцето. Кратки и забавни биографии, проследяващи преплетените лози на техния жизнен и творчески път, следвани от знакови откъси от творчества, понякога достъгащи десетки томове, завършени с критика, статия или отзиви на читататели от онези времена – зер не бива да откъсваме графомана от средата му и да го съдим с нашенския си аршин.

Книгата не може да бъде анализирана или показана в цялост – тя е една огромна мозайка на човешката глупост и самовлюбеност. Изрично препоръчвам това четиво, доколкото съвременните технологии позволиха на кой ли не да сее семето на словото и да се възприема за велик, поощряван от подобни нему драскачи. Пустословия се издават непрестанно в лъскави опаковки и човек трябва много да внимава, за да не налети на някой от тях.

Реших да ви представя представя по някой култов откъс от десетима от авторите, описани в книгата, за да се докоснете до духа й – повече от техните Творби можете да прочетете във фенстраницата на книгата във “Фейсбук”. Няма да спазвам подредбата на Тахов, по-скоро ще прелетя над записките, които си правих, докато четох книгата, макар че, да си призная, по някое време станаха наистина прекомерно много – писали, писали тези хора, та се забравили.

Звездомир Белчев – мераклия за Нобелова награда

За вдовиците от войната:

Какво ще прави тя по цели нощи,

с кого ще бъбри тя за туй-онуй?

А всяка сутрин пък кого ще пощи,

щом слънцето в килийката нахлуй?

---

Там далеч към Одринските кули

достига ехо от: "Ура! На нож!"

Смъртта хиляди животи брули,

изгасва турската последна мощ...

Стягам си аз славните цървули,

изчезвам бързо в кървавата нощ:

Бързам, припкам... да не закъснея

за очакваната епопея!

Прочети повече