„Крадецът на книги” е историята на едно момиче, което трябва да бъде смело в нацистка Германия. Лизел е тъжно малко момиче, което поради политическата ситуация попада на улица Химел. Една обикновена улица в обикновено германско градче в началото на втората световна война. Всичко ви се вижда стандартно и обикновено, нали? Е, нищо не е обикновено в история, разказвана от Смъртта.

Да, това е нашият разказвач – Смъртта, която наблюдава живота на хората на улица Химел. Смъртта, която наблюдава живота на Лизел от деня, в който е прибрала малкият й брат. Денят, в който Лизел се нанася на улица Химел, при Ханс и Роза Хуберман, или както ще ги наричаме в историята – мама и татко. Мама крие железния си характер и меко сърце зад стена от изисквания и ругатни. Татко изразява нежността си с думи – чуждите думи. Той учи малката, почти неграмотна Лизел да чете и й дава не просто нов свят. Дава й спасение.

Първата си книга Лизел открадва от гробаря, погребал брат й някъде из снежните преспи на Германия. Останалите – в повратни за историята моменти. Смъртта наблюдава Лизел, но вижда и във всички домове на улица Химел – вижда Руди Щайнер, съседското момче, което получава предложение от Гестапо, вижда фрау Холцапфел, чиито синове умират – единия при Сталинград, другия обесен на гредата в кухнята, надниква при жената на кмета, която не може да прежали починалия си син и се е затворила в библиотеката си; при отрядите на Хитлеровата младеж, в ателието на Алекс Щайнер; в бомбоужежището, където Лизел чете на глас поредната открадната книга. Смъртта ни разказва много неща.

Включително и тайната история на улица Химел. Историята на едно мазе и един евреин с коса като перушина, който трябва да оцелее в нацистка Германия. И го спасява единствено обещание, дадено в младостта на Ханс Хуберман. Духовно го спасява обичта на едно момиченце и избелените листи на „Моята борба”, превърнати в най-хубавата книга на света.

Финалът е покъртителен. Дори сега, седмица по-късно, ми е трудно да мисля за него, без да почувствам онова стягане в гърлото, което предвещава потоци от слъзи. Прочети повече

За тази книга не ще пиша обикновена анотация. Няма смисъл. Сред страниците на този роман е сбрана толкова красота, че ако не я прочетете, все едно – няма да разберете от ничий думи за какво иде реч. Ще ви кажа само това:

“Крадецът на книги” е едно крехко малко момиче. Животът й тече сред улиците на малък немски град, а на заден план е разгърната панорамата на Райха. Малкото момиче живее в ад. Но не го знае. Защото улицата й се казва “Рай” и защото краде книги. Те не са много, но идват във важни моменти. Около тях гравитират доведените й баща и майка, както и скритият евреин в мазето. Нищо в тези времена не е нормално.

Книгата обсебва. От първия ред разказвачът – самата мрачна сянка с косата – грабва сърцето ви, стисва го и си играе с него, както си поиска. Стиска-отпуска. Стиска-отпуска. Безспир, без жал. До края. Бляскав и смирен.

Прочети повече