Пиша тук, за да препоръчам една книга, която е различна—МНОГО различна—от книгите, които моят приятел Христо хвали. Книгата се нарича “Законът” и е третата част от трилогия, с общ брой на страниците на трите романа (“Битието”, “Изходът”, “Законът”) надхвърлящ 2000.

    Не се стряскайте! Щом един запален читател може за един-два дена да прочете 600 страници за Индия, и то описана от един западен наркоман, какво би му струвало да прочете поне 100 страници за България и така, за пет дена - може да не са последователни - да “глътне” една тухла, написана от нормален български писател, който цял живот е наблюдавал този народ тук, живял е с неговите радости и мъки и го е разбрал до майчиното му мляко. И книгите му са също толкова четивни, не те оставят да си поемеш дъх.

   По моето скромно мнение биха му пречили две неща: естествената любов на човека към екзотиката и естественото омерзение на човека от неговата неприятна, жалка, отблъскваща действителност. Ако имате други отговори, готов съм да ги чуя.

   Другата страна на този медал е, разбира се, какво ни кара да четем? Очевидно повечето хора четат, за да избягат от онова, което е около тях. Но забравят, че писателите на интересни истории пишат само за онова, което е около тях (писателите, демек). Ако приемем това положение за стандарт, местните – българските - писатели нямат никакъв шанс в конкуренцията с екзотичните. Но те пишат (и са екзотични за хората в Исландия, Аруба или Мексико) и, както се казва, трябва да сложат хляб на масата си.

   И ето, направи ли ви впечатление, че през 2011 година двата най-хвалени български романа, “Възвишение” и “Физика на тъгата”, са написани като екзотични по отношение на България? Авторите им хитро избягват да описват действителността около тях, а пишат единият за далечното минало, другият за митологемите в собственото му въображение. Доколко са наистина четени - макар и бройката на купените техни книги да е значителна - е уместен въпрос, на който няма кой да отговори.

   Но ако никой не пише за българските наркомани, скитници, новобогаташи, цигани, турци, интелигенти, властимащи и властгубещи, демек, за характерите, които израстват на тази почва и се осъществяват в това общество, и ако никой не чете малцината автори, които все пак се опитват да пишат за тези характери - как може това общество да опознае себе си и да се развива?