Ще цитирам от приложението основната теза на “Бялата богиня”, за да съм пунктуално точен: “В общи линии идеята на книгата е следната: матриархалните култури в цяла Европа и Близкия изток, почитали една върховна Богиня и признавали мъжките божества само като нейни синове, спътници или ритуални жертви, били покорени в края на праисторическата епоха от агресивните представители на патриархата, които отнели привилегированото положение на жените, провъзгласили спътниците на Богинята за върховни божества и преструктурирали митовете и ритуалите, за да прикрият случилото се.

Тази патриархална конкиста протекла на няколко вълни, започнали от второто хилядолетие преди Христа и достигнали бреговете на Британия около V в.пр.Хр. Истинската поезия (черпеща вдъхновение от Музата и нейния най-ярък символ, Луната) представлява остатъци от древния култ към Богинята, съхранили се дори и до днес или пък възпроизвеждани по интуитивен път. Нещо повече, този култ и съпътстващият го матриархат са предлагали един много по-смислен и по-щастлив начин на живот за човечеството в сравнение с патриархата на мъжкия Бог и неговата вдъхновявана от Слънцето рационалност, които са и причината за повечето болести, разяждащи модерния свят”. Толкова. Но подробностите, подробностите…