В книгата на Мария Василева "...малко той, малко аз, малко ние" обаче за добро не успяваш да се изгубиш - всичко е толкова искрено, без предвзетост и претенциозност. Изненада, да! Например виждаш младо момиче, което се страхува да не избгуби любовта преди още да й се е насладило. И момиче, при което любовта изобщо не идва. Има и такова, което просто съзерцава любовта отблизо…

Среща момче, което събира в себе си цялата несигурност. И го обича, защото е лесно да бъде обичано. Това е "Малко той".

После това момиче пораства и започва да гледа по-реално на любовта - без излишни сантименти, без предварително подготвени сълзи. Дори започва да се пита: "дали е от възрастта или от опита?". Това е "Малко аз..."

Накрая идва "Малко ние", където поезията прелива в лирично-прозаичен стих, но винаги красив. Няколко разказани истории, много преразказани чувства. И май прекалено малко хепиенд... Прочети повече