В тази книга наистина има всичко. Философските размишления за живота, смъртта, синовната обич и прошката са умело съчетани с културата и пъстротата на живота в индийския град и село. Гангстерските сделки, измамите, рушветите и въшките в индийските затвори вървят ръка за ръка с живота в бордеите и войната в Афганистан. А в центъра на пъстрата картина е Лин – Шантарам, австралиецът гангстер, лекуващ болните от холера в бордея, в който живее; белият с голямо индийско сърце, научил местния диалект марати. Любимецът на бедните, приятелят на Абдел Кадер Хан – Кръстника на бомбайската мафия. Писателят фалшификатор. Силният мъж с добро сърце, понасящ юмруците на съдбата и приемащ усмивката на живота. Шантарам.

Много книги преминават по повърхността на чувствата ни като лек бриз, без да оставят трайни следи. Има такива, с които живеем, докато ги четем, но после магията им над нас се стопява като сняг с прелистването на последната страница. Но онези книги, предизвикващи буря от чувства, които помним цял живот и предопределят до известна степен личностното ни развитие, са рядкост. „Шантарам“ за мен е от този, последния вид книги. Мисля за нея непрекъснато, дори и след като я затворих. Преписах цели пасажи, които ме вдъхновиха. Думите все още се леят в душата ми и не мога да приема напълно факта, че историята, описана на страниците й, е автобиографията на Греъри Дейвид Робъртс! Прочети повече

Понякога си мисля, че Индия е най-мащабната измислица на света. Споделената невъзможност на тази страна от гледна точка на нашето мислене, на западната цивилизация - постигнала много с индивидуализъм, загубила много от споделената общност. Стихийната лудост на Индия, пъстротата, естествеността… истинскостта, голяма работа, че няма такава дума. Индия Невъобразимата. И май Индия Неизмислимата. Такова чудо просто трябва да съществува, защото не може да бъде измислено чак толкова невероятно. Трябва да ида там…

“Шантарам” е една от най-прекрасните книги, които съм чел в целия си живот, това е истината. По своята същност тя е съвършена. Защото е откровена, откровена до болка и до усмивка. До красивата сватба на най-добрия човек в романа и жестоката му смърт седмица по- късно. До влюбването в една героиня и намразването й, негативизма към друга до преосмилянето и промяната в нея. Крайната степен да си мъж в толкова много посоки, огромната част от които нямат нищо общо с тестостеронната твърдоглавост. Да си мъж по толкова различни начини, да си Човек, да си невярващ сред ураган от богове и вери и все пак лесно да правиш разликата между добро и зло. Която няма нищо общо с обичайното законодателство на планетата. Защото и сред най-криминалните си занимания Грегъри Дейвид Робъртс (в романа под други имена) си остава добър и честен. Глупак до болка. Нужен на света глупак.

Няма как да се преразкаже написаното, няма и нужда. “Шантарам” (това е едно от имената, които дават на Робъртс) започва като забавен пътепис (подобно на “Химикал, шоколад и две рупии”) на мъж, избягал от закона, който попада в Бомбай и… пасва. Пасва на този див, шарен, първичен и невероятен свят, толкова различен от неговата родина Австралия. По-късно романът продължава да създава сюжети без аналог – от пъстри мултинационални групички хора, за живота на всеки от които си заслужава да се напише отделна книга, та до най-бедните бордеи на града, където Робъртс заживява в симбиоза с местните до мига, в който вече е един от тях – с цялата условност на възможността един гора да стане индиец. Бившият престъпник може и да е лечител, може и да е философ, може и да е бъдещ престъпник. Той има отношения както с висшите кръгове на подземния свят, така и с хората от най-ниското социално стъпало. И през цялото време обича само една жена, прилича на героиня на Айн Ранд. Истинска Жена, която и за миг не му дава собственост над нея.

Прочети повече