Първата част на трилогията “Напаст” – “Заразата” - ме погълна и унищожи всичките ми предраздъци към вампирските сюжети. Втората част – “Падението” – унищожи в мен идеята, че вече нищо ново не може да се каже по темата, нито да ме изненада. Книгата е още по-добра, още по-шеметна, още по-поглъщаща, а комбинацията между въображението на Гийермо дел Торо и перото на Чък Хоган ме спечели завинаги като фен. А ако (като!) първият създаде филм по трилогията… е, това ще бъде пиршество на удоволствието, убеден съм.

   Първата част запрати главните герои в лов на Господаря, от който той едва се измъкна. Във втората част самите те се превръщат в мишени на лов от страна на все по-разпространяващите се орди вампири, докато светът малко по малко започва да се осъзнава какво се случва… но е вече късно, твърде късно.

Ню Йорк подлежи на изсмукване, особено след като многобройните пожари осигуряват нужната завеса пред слънчевата светлина, за да могат вампирите да бродят и денем. Хайките на шестимата Древни продължават изтребителните си мисии, но усилията им са обречени от пъкления план на Господаря, за който няма да ви издам и думичка, толкова е изключително гениално измислен!

   Професор Абрахам Сетракян се втурва в изтощително преследване на тайнствена книга - Occido Lumen („Убивам светлината“/„Падението на
светлината“), която съдържа вековно човешко знание от сблъсъка с вампирската раса. Книгата е предложена за продан от “Сотбис” сред хаоса на рухващата цивилизация, а този необикновен търг ще стане прицел на още една битка.