Макар и не почитател на криминалните трилъри, не мога да не отдам чест на човека, бил по продажби бозите на Дан Браун и (особено) Стефани Майер. Стиг Ларшон е създал великолепни образи и увлекателно действие, което силно ми се понрави, макар да имах съмнения в това. Инай-хубавото е, че освен “Мъжете, които мразеха жените”, има още цели две великолепни книги, в които всички мръсни тайни излизат наяве – “Момичето, което си играеше с огъня” и “Взривената въздушна кула”.

Микаел Блумквист е разследващ журналист, който в увлечението си да разкрива мръсните тайни на съмнителни богаташи отнася несправедлива присъда за клевета. Трите месеца в затвора и голямата глоба не са страшни – по-лошото е, че е загубил доверието на читателите на вестника си “Милениум”.

Точно в този труден момент пристига екстравагантното предложение на милионера (но от честните) Хенрик Вангер, който му предлага баснословна сума, само за да се зарови в дебрите на загадка отпреди 40 години, в опит да намери пропуснати тогава нишки. Случаят се отнася до неговата племенница Хариет, която изчезва безследно и всички мислят, че е станала жертва на убийство, чийто извършител е останал неизвестен.

С голяма неохота Микаел поема случая, основно за да избяга от светлината на прожекторите и защото Хенрик му обещава информация, която да му помогне да закове този, който го е осъдил. Потъването в случая му разкрива извратените отношения в семейство Вангер, които силно приличат на семейство Адамс, но без комичния оттенък. Журналистът попада в калното тресавище на бивши нацисти, самовлюбени егоцентрици и коварни дами, всички носещи една кръв, но готови да си прегризат гърлата.

В разследването се включва и хакерката Лисбет Саландер, чието ужасяващо минало я е довело до освидетелстване и настойничество, което е като хомот около врата й. Тя е безкрайно интелигентна, има фотографска памет, а чарът й се допълва от татуировки и пълно нежелание да комуникира с околните. Двамата с Микаел сформират странен екип, който неизбежно започва да разплита случая.