Докато не прочетох “Сянката на вятъра” на Карлос Руис Сафон. Толкова хубави думи чух за нея и то от човек, които трудно дава прекалено добри оценки, че чак ме беше страх – имам склонност да се разочаровам, когато са ми вменени високи очаквания. Особено от книги.

И все пак посегнах към нея. От любопитство, от инат, от желание да разбера защо е целият този шум? Разтворих книгата и реалността изчезна. Не просто избледня, а просто изчезна – все едно ме погълна черна дупка или по-скоро, все едно прекрачих една невидима граница и от шарения, пъстър софийски пейзаж на циганското лято в София от 2009 година се озовах във оцветената в сепия Барселона на Франко. Не мога да повярвам, че такава книга изобщо е написана. Прекалено е добра за да е истинска.

Всяка дума си е точно на мястото, всяко изречение надгражда предишното и построяват приказна кула от слонова кост. Което, ако успея да се дистанцирам от позицията на читател, може да наведе единствено на мисълта, че книгата е попаднала в ръцете на невероятно талантлив преводач. Браво на издателството!

Да се върнем на самата книга. Сюжетът е достоен за класическа гръцка трагедия или колумбийски сериал от преди десет години - безброй герои, сюжети и тайни се заплитат в Гордиев възел, за чието разплитане и мечът на Александър Македноски няма да помогне.

Приказката започва с десетгодишният Даниел, син на букинист и наследник на книжарница и с неговата своеобразна инициация в света на старите книги. И това по всички закони на мита става с посвещение в тайна – тайната на Гробището на забравените книги.Мисля, че описанието на това място е любимимият ми пасаж в цялата книга. Гробището на забравените книги не е библиотека. То е мястото, където отиват книгите, след като дори библиотеката ги и е изхвърлила. То е крипта, лабиринт, музей и в същото време, книгите там са живи и очакват своите спасители. Всеки, които посещава за пръв път Гробището получава правото да отнесе със себе си една единствена книга. Малкият Даниел посяга към неугледна червена книжка, скрита зад дебели, достолепни томове. В ръцете му попада “Сянката на вятъра” от неизвестният Жулиан Каракс. И това е книгата, която преобръща съдбата му.

Тя е толква пленителна, че дори десетгодишният Даниел не може да се стърпи да не потърси допълнителна информация за автора и другите му произведения. В епоха, в която няма интернет единственият му източник се оказва задружното, но “подобно на пещера” общество на испанските букинисти. И въпросте му го отвеждат до първата му любов към сляпата, ала въпреки това фатална Клара, до слуховете за загадачния Лаин Кубер, избрал си за псевдоним името на дявола от романа на Каракс, и посветил живота си на унищожаването на всичките му книги, до тайни, изоставени в миналото, които хвърлят страшните си сенки и до днес. Възлите се затягат, а всяко разкритие пробужда нови и нови въпроси. Достойните за сапунена опера събития са лишени от характерната за този тип телевизионна продукция наивност и невинност – мелодрамата тук съсипва репутации, унищожава приятелства, разбива сърца и убива.

Усещате ли сянката на вятъра, полъхнал край вас? Невидима, тя се плъзга наоколо, понесла в себе си лица и събития, отдавна изчезнали сред тинята на времето. Докато една книга с идентично име не изскочи из безкрайните библиотечни редици. Там тя е чакала своя читател – онзи, единствения.

“Сянката на вятъра” е роман за роман. И двата носят едно и също име, а романът-герой е творение на тайнствен писател на име Жулиан Каракс. Книгата е скрита на място, наречено “Гробището на забравените книги”, откъде попада в ръцете на 11-годишния Даниел.

Оказва се, че в ръцете на момчето е последното оцеляло копие на романа. Година след година тайнствен обезобразен мъж, представящ се като Лаин Кубер, издирва и гори всички екземпляри на книги на Жулиан. С това име в романа-герой се подвизава Дявола…

Даниел се сблъсква с него в една мъглива улица, а по-късно в една крипта с два зловещи саркофага. Момчето расте и все по-дълбоко се забърква в загадката на личността на Каракс и изключителните му творби. Разплитането на пъзела ще му отнеме години, в които и неговият собствен живот ще се слее с една отдавнашна трагедия. В това минало невинни няма, всички са оцапани с кръв, а оцелелите жадуват своето отмъщение.

Нишките на истината се разплитат бавно, а Сафон със садистично перо забавя и заблуждава читателя си, карайки го да се скита час след час сред зловещите улици на фашистка Барселона. Там дебнат призраци, а сред останките на величествени къщи чака смъртта. Там, дето е имало кръв, тя пак ще се лее. И то заради един роман.

“Сянката на вятъра”. Оная, невидимата.