Няма по-актуална книга от тази в момента. В своята същност тя е яростно отрицание на АСТА, на цялата идиотска мания за контрол, за налагане на граници пред идеите, пред творчеството, да се ограничи и печели от всичко, всичко, което е възможно, че и невъзможно. Не виждам смисъл да пиша конвенционално ревю на тази книга, по-скоро (и заради достъпа ми до файла) искам да ви запозная с ред изключителни откъси от нея, които демонстрират защо и как се раждат добрите идеи, които движат света напред, и как да ги въведем в своя собствен живот.

Стивън Джонсън еднозначно казва:

Ако трябва да отделя една-единствена максима за тезата на тази книга, тя е, че ние често имаме по-голяма полза да свързваме идеи, отколкото да ги защитаваме единично. Както в свободния пазар,  аргументът за ограничаването на потока на иновациите отдавна е срещнал отпора на апела нещата да бъдат оставени на „естествения“ си ход. Но истината е, че когато човек се вгледа в иновациите в природата и в културата, средата, издигнала стени около добрата идея, не е толкова иновативна в дългосрочен план, колкото средата с отворен край. Добрите идеи може да не искат свобода, но те искат да се свързват, да се сливат, да се прегрупират. Те искат да се преоткриват чрез прекосяването на конвенционалните граници. Искат да се допълват взаимно, точно както искат и да се състезават помежду си.

Добрите идеи се раждат от свободното им смесване и всеки творец стъпва на предходните, че и на своите съвременници, които го вдъхновяват във всяка една област. Изобретенията не се дължат на алчността и желанието за печалба на изобретателите, творбите също – изключая безбройните пълчища писачи и всякаква подобна бездарна паплач. Патентите и законите за авторско право не генерират иновации – те ги ограничават. Стивън Джонсън е изследвал пространно откритията и доказателствата са еднозначни – най-важните иновации се правят от мрежи от хора, не от единични гении, а секторът с некомерсиални открития далеч надминава тези с комерсиална цел. Изключения има, разбира се, но доводите са еднозначни. Ето и последната таблица в книгата, която показва разпределението на най-важните открития в последните два века:

Нарочната неефективност не съществува в четвъртия квадрант. Не, тези непазарни, децентрализирани среди нямат тлъсти плащания, мотивиращи участниците. Но тяхната отвореност създава други силни възможности за процъфтяването на добрите идеи. Всички схеми на иновация, които наблюдавахме в предишните глави – течните мрежи, бавната прозорливост, серендипността, шумът, екзаптацията, емергентните платформи – се представят най-добре в отворена обстановка, където идеите текат по нерегулирани канали. В по-контролирана обстановка, където естественото движение на идеите е строго ограничено, те се задушават. Бавното прозрение не може свободно да намери пътя си към друга идея, която може да го допълни, ако всеки път, когато се опита да направи нова серендипна връзка, трябва да плаща такса; екзаптациите не могат свободно да престъпват отвъд границите на дисциплината, ако гъст кордон от стражи ги варди. В отворената обстановка обаче тези иновационни схеми лесно се задържат и умножават.

  Кои са креативните обстановки според Джонсън? Той тръгва от великия Дарвин и неговите изследвания на коралови рифове, които довеждат до едно от най-важните интелектуални постижения на всички времена – Теорията за еволюцията, която системно и безусловно бе доказана от неговите следовници, въпреки отчаяното джафкане на креационистиките проповедници на мракобесието. Авторът прави връзка между законът на Клайбер за метаболизма в живите организми и неочакваното му приложение към най-големите творения на човечестово градовете – той пише:

…законът на Клайбер управлява енергията и развитието на транспорта в живия град. Броят на бензино­станциите, продадените количества бензин, площта на пътната повърхност, дължината на електрическите кабели: всички тези фактори следват абсолютно същия закон, управляващ скоростта, с която се изразходва енергията в биологичните организми. Ако слонът е просто мащабно увеличена мишка, то, от гледна точка на енергията, градът е просто мащабно увеличен слон.

Но при градовете има една интересна отлика, която обяснява защо големите градове и интернет са генератор на нови и нови неща:

Уест и екипът му откриват един друг закон, спотаен в огромната им база данни с урбанистични статистики. Всички данни, отнасящи се до креативност и иновация – патенти, бюджети за изследване и развитие, „суперкреативни“ професии, изобретатели – също следват закон за мащаб на степента на четвъртината точно толкова предсказуем, колкото е и законът на Клайбер. Но с една основна разлика: в закона, управляващ иновативността, едната четвърт е положителна, а не отрицателна. Десет пъти по-голям град от съседния не е десет пъти по-иновативен; той е седемнайсет пъти по-иновативен. Метрополитен град, петдесет пъти по-голям от друг град, ще има 130 пъти повече иновации.

Какво са добрите идеи всъщност и как се създават?

   Те са неизбежно ограничени от съставните части и уменията, които ги заобикалят. Ние притежаваме естествената склонност романтично да величаем големите, напълно различни от всички досегашни иновации, да си представяме как значимите идеи излизат извън пределите на заобикалящата ги среда, как нечий даровит ум успява някак да се извиси над отломките на овехтелите стари идеи и закостенели традиции. Но идеите са дело на „направи си сам“; те са построени от тези отломки. Ние вземаме идеите, които сме наследили или на които сме попаднали, и ги обединяваме и сглобяваме в някаква нова форма. Ще ни се да мислим, че идеите ни са като тези скъпи и лъскави кувьози за 40 000 долара, но в действителност те са просто сбор от резервни части, въргалящи се из гаража.