Да четеш Виктор Суворов за мен е своего рода перверзно, забранено удоволствие. Противоречивите му теории, които правят на пух и прах всичко, което съм учил в университета и което се приема за историческа истина към този момент, са онова забранено удоволствие, заради което човек се замисля дали светът е наистина това, което си мисли. Интелектуалните му изследвания поне за мен са триумф на трезвия, рационален анализ, който умее да събира частички от тук и там и да ги сбере в един по-различен пъзел – на нова истина, която нерядко се оказва точно обратната на тази, която се опубличностява.

   В “Майката на дявола” Суворов е убийствено пунктуален, като сменя гледната точка от Втората световна война (тезите му за която са защитени в сборника “Истината на Виктор Суворов”), към времето на Хрушчов. От страниците се сипят лица, числа, дивизии, ракети, точни параметри, геостратегически пресмятания, множество пунктуални маркери за историята на сриването на света към най-опасната точка в историята – Кубинската криза. За нея съм чел какво ли не – от общоисторически книги до спомените на Кисинджър и съветския посланик във Вашингтон по това време Добринин, с цялата условност на достоверността им. Темата за Карибската криза се падна и на държавния ми изпит за завършване на бакалавърската ми степен в СУ. Но Суворов буквално ми скри шапката, показвайки събитията около нея в светлина, която не съм и подозирал.

   Нека е ясно – не вярвам безусловно на тезите на Суворов, но ме очароват по начин, който например Николай Стариков не успя. Чел съм почти всичко от бившия руски разузнавач (ако легендата е вярна, ест) и макар да не мога да проверя фактите, пунктуалността му при изброяване на армии, дивизии, поделения, бойна техника, локацията и бойните планове е впечатляваща.

 Изразът “майката на дявола” идва от едно вбесено промърморване на Хрушчов по адрес на американците. И около него Суворов разработва тезата, че в годините на абсолютен апогей на съветската мощ и технически триумф – края на 50-те – началото на 60-те, когато първият спътник и първият човек политат към Космоса, СССР всъщност се намира в кошмарна криза и неговите ръководители задействат мащабен милитаристичен блъф, апогей на който е взривяването на огромната “Цар Бомба”. Според Суворов в този момент СССР могат да изпратят човек в космоса, но нямат нито една междуконтинентална ракета, способна да достигне САЩ.