Това е Книга, която не би трябвало да има нужда да бъде писана. Но както Докинс посочва още в началото, потискащо много хора са се вкопчили в безумната идея за планета на няколко хиляди години, едновременно сътворение на всички живи същества на планетата, че и въртене на Слънцето около Земята пътем. Всичко, заради което трябваше да се напише и величествената “Делюзията Бог”. И заради което се налага да съществува “Най-великото шоу на Земята”. Може би трябва да сме благодарни на креационистите с вяра вместо мозък – те са движещата сила на интелектуални гиганти като Докинс и борбата с религиозната агресия към децата (и не само) мотивира създаването на такива книги.

   Знам че “Най-великото шоу на Земята” ще бъде купена и прочетена само от хора, които по принцип са наясно и са убедени (опитвам се да избягвам “вярват”, защото каква вяра, когато доказателствата са недвусмислени?) в истинността на теорията за еволюцията. Но въпреки това тя дава нужните оръжия за борба с шумни, нагли, самодоволни и алчни креационисти, които се опитват да обсебят умовете на хората с лесносмилаемите си брътвежи. Малко по малко чутурите им увират, де, макар и не на всички – още в началото на Докинс дава примери как креационисти прилапвам еволюционната теория и я преработват в унисон със “свещените” си писания, отговорни за смъртта на милиони.

На първо място е важно да се каже защо говорим още за теория на Дарвин? Креационистите използват фриволно и манипулативно “теория” като нещо предполагаемо, но недоказано, докато този термин си има съвсем друго значение: “Схема или система от идеи или твърдения, дадени като обяснение или описание на група факти или феномени; хипотеза, която е потвърдена или установена чрез наблюдение или експериментиране и приета като изложение на известни факти; изложение на нещо, смятано за основен закон, принцип или причина за познато или наблюдавано явление”.

   ТЕОРИЯТА НА ДАРВИН Е ФАКТ.

ДОКАЗАН БЕЗСПОРНО И АБСОЛЮТНО
НЕОСПОРИМ КЪМ ТОЗИ МОМЕНТ.

    И казвам “към този момент”, защото науката не е религия и всичко може да бъде поправено и допълнено. Доказателствата за истинността на Дарвиновата теория са безброй – да речем, фосилите. Докинс посочва, че никога и по никой начин намерени фосили в различните геологически пластове не са противоречали на изработените хронологически таблици на развитието на живота – както той неколкократно казва, дори един фосил на по-късен вид, открит във предходен геологически пласт, би разрушил теорията за еволюцията, но това просто не се случва. Митовете за обратното са си точно това – митове, с които е безпределно лесно да се пълни нета.

    Извършваното от човека опитомяване показва неудържимата мощ на насочваната еволюция, която сбира в кратки периоди промени, които на природата отнемат милиони години. Само за няколко века от едно прилично на плевел растение са създадени броколи, карфиола, къдравото зеле, алабаша, брюкселското зеле, зеленатата салата, римския карфиол и купищата други видове под общо име “зеле”. В животинския свят най-ярък пример за това е опитомяването на вълка, което в наши дни се е изродило до създаването на крайно идиотски породи, от които, ако един вълк можеше да осъзнае родството си с тях, навярно би се метнал сам в някоя пропаст.

   Всъщност оттук видимо може да се прокара и изключително важното уточнение, че еволюцията не се движи планирано към по-сложни и приспособени организми, а процесът е много по-сложен и многообразен. Идеята за “стълбата на живота”, която беше набита в мен от кабинета по биология в прогимназията – долу едноклетъчно – горе бозайници и хора – е мит. Еволюцията не се развива по един ствол, а по милиони едновременно. Затова и вечното мръкане за “липсващи звена” е фалшиво и лицемерно. Никое съвременно животно не е еволюирало от друго. Ние не сме произлезли от маймуните, нито някой бозайник е произлязал от влечуго – всички ние имаме общи прародители, които може да нямат нищо общо с разглежданите крайни форми, но са дали началото на различни клони, които милионите години са променили до неузнаваемост.

  И нещо не по-малко важно - няма по-висши и по-нисши животни. Всички имат общи прародители, които в крайна сметка правят всички ни братовчеди, но не и преки потомци. Повтарям за неразбралите, слушащи религиозни идиоти – НИЕ НЕ ПРОИЗЛИЗАМЕ ОТ МАЙМУНИТЕ.