Имал съм шанса да препоръчам много силни книги за превод - “Странната наука за безсмъртието”, “Мръсната история” и “Как се раждат добрите идеи” (ревю скоро) например са великолепни книги, но “Псевдонауката” на Бен Голдейкър е моята голяма радост – остра, забавна, рационална, отрезвяваща! И громяща без жал десетки неща, които са ми органично противни, но за жалост приемани безкритично от милиарди хора на планетата – изчанчени диети, нутриционизъм, хомеопатия, “енергийни” гривни, детоксикации, лекарства за щяло и нещяло, магически природни лекове в козметични продукти…

  Вече пуснах два откъса от книгата в блога на “Изток-Запад” – за измамите на козметиката и нелепите “енергийни” гривни. Скоро ще пускам и нови откъси от книгата, които най-лесно ще следите през нейната фен страница във “Фейсбук” (всъщност покрай това – станахте ли вече фенове на  “Книголандия” там? :)

   Бен Голдейкър е един изключително симпатичен журналист, че и доктор на всичкото отгоре. Основното му качество по собствените му думи е, че умее да чете критично научни доклади за проведени експерименти. И обича да се рови в бележките в книгите, които уж обосновават някое твърдение от типа, че витамин С е по-добър за лечение на СПИН от ретровирусните лекарства. Или че трябва да се ядат тъмните листа на спанака, защото имали повече хлорофил, били "богати на кислород" и щели "наистина да оксигенират кръвта ви" според едно нутриционистко гуру. Което Голдейкър коментира така:

"Богат на кислород" ли е хлорофилът? Не. Той спомага за производството на кислород. При слънчева светлина. А в червата ви е доста тъмно - всъщност, ако там изобщо има някаква светлина, значи нещо не е наред. Така че колкото и хлорофил да изядете, той няма да създаде кислород, а дори и да го направеше, дори и д-р Джилиан Маккийт да ви завреше фенерче в задника, за да докаже тезата си, а салатата ви да започнеше да фотосинтезира, дори и докторката да вдухнеше в червата ви въглероден двуокис през тръбичка, за да даде на хлоропластите материал за работа, и по някакво чудо наистина да започнехте да произвеждате кислород във вътрешностите си, пак нямаше да усвоите значително количество от него през червата си, защото червата ви са приспособени да усвояват храна, а белите ви дробове са оптимизирани за усвояването на кислород. Вие нямате хриле в червата си. Между другото, и рибите нямат. И докато сме на темата, вие вероятно и без това не бихте искали да имате кислород в стомаха си - при лапароскопията на хирурзите им се налага да издуят стомаха ви, за да виждат какво правят, но те не използват кислород, защото вътре има и пръдлив газ метан, а не бихме искали някой да се подпали отвътре. 

Това е стилът на Голдейкър – съвсем не е мил и любезен, напротив – хаплив и гаден е, както заслужават всякаквите шарлатани, които се опитват да ви пробутат боклуците си. Но да не прибързвам с цитатите – надолу съм предоставил достатъчно от тях, защото този автор наистина умее да пише и не виждам причина да преразказвам пространно тезите му. Той си навлича доста беди на главата с писанията си, но това не го спира, естествено. В предното издание на книгата например е липсвала една глава заради заведено дело от страна на търгаша Матиас Рат, който заливал Южна Африка с огромно количичество реклами срещу лекарствата за СПИН и твърдението, че произвежданите от него витамини могат да го лекуват, в резултата на което хиляди умират. Днес делото е отдавна приключило (ясно в чия полза) и главата за този зловещ съвременен доктор Смърт си е налице. И онагледява защо псевдонауката не е безобидна шарлатанщинка, а опасно нещо, което замъглява образа на науката и прави хората безкритични консуматори.

     АЗ ПРЕПОРЪЧВАМ ТАЗИ КНИГА, а знаете колко рядко правя това с подобна категоричност. Прочел съм я досега цели 3 пъти – веднъж в оригинал, после веднага щом получих превода от за пореден път перфектната Елена Филипова, и трети път, когато работех по нея. И всеки път се убеждавах все повече, че такива книги ТРЯБВА да се пишат, за да се спре лудостта около нас.

Прочети повече