Както повечето хора, и мен повече ме запленява унищожението и разрухата вместо бавното и трудно съграждането на нещо. Затова от двете възголемички книги на Джаред Даймънд в ръцете ми първо попадна “Колапсът”, която ме изуми с паралелите, които чертаеше със замах между привидно толкова различни цивилизации и култури (така и не успявам да си изясня разликата между двете понятия). Мислех, че като по-късна, тя навярно съдържа немалко от “Пушки, вируси и стомана” и затова е по-стойностна. Бърках. Неслучайно именно “Guns, Germs, and Steel” получва “Пулицър”. Да, рухването на цивилизациите и изследването на причините за това е свръхинтересно, но да проумееш раждането им и причината за тяхното предопределено величие или изначалната невъзможност за такова – ето това е вече изключително!

Мистерията на генезиса и развитието на цивилизациите е бил винаги налице в ново време – защо  само европейската цивилизация успява отведнъж да се устреми напред и да разпростре властта си практически върху цялото земно кълбо, до момента, в който два почти успешни опита за самоубийство не осигуряват на бившата й колония възможност за световна доминация? Защо Африка, Северна и Южна Америка, Азия и Австралия така и не успяват да излъчат цивилизация, която да се противопостави успешно на пушките, вирусите и стоманата на европейците, чак до наши дни, когато нещата очевидно вече се променят по ред други причини? От какво зависи успехът на една цивилизация, захвърляйки религиозните брътвежи и гледайки реално на нещата? Джаред Даймънд рисува убедителна теория, която обяснява всичко това… и разказът му звучи толкова простичко, толкова ясно – почти като Дарвиновата еволюционна теория – пред очите е, но един я вижда и формулира.