"Странната наука за безсмъртието" на носителя на Пулицър Джонатан Уийнър е впечатляваща книга. Авторът е постигнал изключително много. Обхванал е огромен куп научни изследвания по темата (източниците с литература, които са приложени в края на книгата, обхващат 12 страници) и някакси е успял да създаде един вълнуващ разказ, в който майсторски е преплел научните факти със собствени мисли, разсъждения и разговори, онагледяващи повествованието. А коя е темата?

Геронтологията - наука, която се измъчва от няколко взаимосвързани въпроси - "Защо телата ни се променят от младост към старост, защо изобщо остаряваме - защо сме смъртни?... Целта и мерилото на цялата наука е постигането на дълъг живот." До една определена възраст тялото ни се развива и става все по-съвършено, докато в един момент този процес се обръща и необратимо води до смърт. Това се опитват да разберат учените - защо е наличен "толкова много жив порядък в началото и толкова много фатален безпорядък в края". Тази относително млада наука от години се сблъсква с куп нерешими въпроси. Резултатите са противоречиви и приемани със съмнение. Неуспехи, които биха довели до отчаяние почти всеки... Но не и Обри де Грей. Изключително колоритен биолог, надарен с неугасващ ентусиазъм и безстрашен да изкаже това, от което другите се боят. Двигателят на тази история.

Докато бях ученик не успях да запаля в себе си интерес към естествените науки. Кротко приемах, че не може да се интересувам от всичко. Сега осъзнавам, че по-скоро съм се боял от сложността на всичко, което ни заобикаля. Безбройни невидими пластове наука, скрити под външната обвивка на света около нас. Имах притеснение, че "Странната наука за безсмъртието" ще се окаже недостъпна за мен и няма да съм способен да проследя авторовите идеи. Не! Благодарение на майсторския стил на Уийнър въпреки многото технически подробности, които не разбрах напълно, дори за миг не изпуснах основната нишка.

И узнах удивителни неща. Надникнах в научен свят, за който само бегло съм подозирал, че съществува (простете невежеството ми). Разгледах лабораториите на някои от най-маститите биолози. Преведоха ми на достъпен език техните свръхсложни изследвания и научих как функционират клетките в тялото. Научих за развитието на борбата срещу рака. И прочие.

Много неща още могат да се кажат за тази книга, но особено впечатляващи за мен са последните глави. Прочети повече

“Странната наука за безсмъртието” е… странна. Куп чудаци шестват сред страниците й, начело с култовия Обри де Грей, приеман едновременно за гений и пълен ненормалник (обичайната комбинация) заради абсолютната си убеденост в скорошната и реална възможност животът ни да се увеличи с векове и теоретичните шансове той да стане вечен. А какво повече е искало човечеството? От древните митове, през фантазмите на религията, търсенето на Извора на живота и се стигне до псевдонаучното присаждане на маймунски тестиси и съвременните здравословни лудости… винаги Смъртта е бил/а Врагът, с който сме се борили и от който сме губили, дори и като литературен персонаж да има известен чар сред големите букви на Пратчет.

Науката дава отговор на все повече и повече въпроси, свързани с живота и работата на нашите механични тела. И все повече помага да живеем повече и по-добре. Уийнър пише:

Сега живеем в ново време и имаме малко по-различно усещане за него. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък. Времето тече днес, но се трупа за утре.

Основната посока на битката със смъртта са клетките и безумно сложната машинария в нея. Обри де Грей е убеден, че “Телата ни са молекулярни машини. При работата си те допускат грешки или изхвърлят токсични вещества, от които не можем докрай да се освободим. Грешките са много дребни. Отпадъците са толкова миниатюрни, че не се виждат и с микроскоп. Ако сме късметлии и проявим предприемчивост, изведнъж ще се окаже, че победата над стареенето се състои единствено в серия от добри проекти за почистване”. Които обаче нямат нищо общо с фалшивите детоксикации, които заливат рекламите и за които Бен Голдейкър ще ви разправи скоро в “Псевдонауката”.

Други учени поемат в различни посоки, самоотвержено години наред изследвайки микроорганизми като хидрата, която се доближава много до митичното безсмъртие или създавайки условия за изкуствена еволюция на различни видове, създавайки екземпляри с необичайно дълъг живот – матусалски червеи, мушици и други. Дългият живот и безсмъртието не са илюзия – те са възможности, макар че има множество морални и обществени проблеми, които те ще повдигнат – Уийнър се спира и на тях – основно отказа от поколение при реалната възможност от дълъг, страшно дълъг живот, застрашен основно от злополуки или злонамереност.

Заедно с битката за дълголетие тече още една велика битка – тази с рака, която е част от общата война, посветена на удължаването на човешкия живот. Двете неща са вплетени едно в друго, доколкото ракът е следствие именно на несъвършенствата на нашите телесни механизми, чието усъвършенстване е предстоящо в името на дълголетието.

Прочети повече