Когато в училище ни караха да рисуваме в контурните карти по география, няколко пъти съм се замисляла за хората, които правят карти. Да, за картографтите, но не тези, които сега само прерисуват малко по-точно или в различна стилистика нещо, което някой преди това е нарисувал.

Мислех си за тези, които наистина са картографирали за първи път едно място. За тези, които са се осмелили да проправят път през пустинята, планината, миналото... и да оставят трохички под формата на карта за тези след тях.

„Избраните творби на Т.В. Спивет” е книга, която ме върна именно към тези размисли, но не точно както очаквах.

Защото Врабеца (Това е прякорът на Спивет) е момче само на 12 години, но също така е много по-голям както в мислите, така и в картите си.

Защото неговите карти не са просто места, схеми и графики на нещата наоколо, те са преди всичко усещане за живота, хората и миналото през призмата на картографските инструменти и мислите на едно преждевременно пораснало момче.

Т. В. Спивет е различен, а когато си различен нямаш друг избор освен да тръгнеш на път. И в случая телефонното обаждане на едно от най-големите научни списания в САЩ е само сигнал, зелен светофар, за едно пътуване, което да помогне на Спивет да нарисува най-важните карти, онези, за които не са нужни молив и тетрадка.

Миналото и настоящето, болката от неизказаното и премълчаното, пътя към семейството и тайните, които всеки пази, са все неща, които трудно се изобразяват с карта. И все пак Т. В. Спивет опитва, защото картите са неговият начин да разбира света, да го открива. Та той има карта на усмивката и на „усещането в зала, в която 783 очи се взират в теб”!

Пътуването е дълго - на запад, на изток и отново обратно към дома, но този път по различен начин, някак осъзнат. Пътуването на Врабеца е изпълнено е с ентусиазъм, въпроси и неясни отговори, едно неочаквано откритие и един непредвиден инцидент, които променят много.

И все пак краят на тази книга се оказа много слаб - разхвърлян, спонтанен, нелогичен, някак претупан, прекалено измислен на фона на една истински интересна история. Вероятно това ми разочарование в края на книгата е и причината 4 месеца да отлагам написването на ревюто за нея. И все пак вярвам, че има какво да се открие в тази недетска книга за един голям картографист. Защото всички ние пътуваме в собствените си мисли и чертаем карти на хора, фалшиви и искрени усмивки, места и случки, за да можем после просто да отворим картата и да не се чувстваме изгубени в самотен вагон, далеч от дома.

Книгата е определено увлекателна и е направена интересно и чисто физически - нестандартен формат и много, много карти, схеми и рисунки на какво ли не по страниците, точно както авторът Рийф Ларсън описва приключенията и картите на Спивет в текста. Прочети повече

Ето такова чудо не бях очаквал. Красива корица, интригуващо описание отзад и отведнъж “младият” учен плавно и без магия се превръща в 12-годишно хлапе в монтанска ферма, което живее с неутолим глад да описва света около себе си със сложния, но красив език на науката. В главата ми се заблъскаха противоположности – обсебения от числата шантав герой с нелепо име Доброжелателния от “Отмъщението на Монца”, както и един от любимите ми сериали - “Еврика”. Но пред мен бе една уникална, чудновата книга, дебют за 29-годишния студент с Колумбийския университет Рийф Ларсън.

   Малкият Т.(екумсе) В.(рабеца) Спивет е вундеркинд в най-пълния смисъл на думата – изключително умен, той непрестанно скицира всичко около себе си – канализационни системи, миграционни пътища, графики на звука, телата на всякакви насекоми и какво ли още не. Всичко, което му е достъпно, става обект на неговия интерес и той изписва тетрадка след тетрадка, дори и с наглед маловажни неща като схема на отпиването от чашата с уиски на баща му. Последният е обсебен каубой, който се опитва да пресъздаде митологията около Дивия Запад в живота и дома си. Майка му - учен без домакински способности, се е усамотила в тихата обсесия по издирване на вероятно несъществуващ бръмбар. Сестра му е типичната празноглава досадница, а брат му загива при нелеп научен опит с огнестрелни оръжия, но реално дотогава е растял като копие на баща си.

   Светът на Т. В. Спивет е пълен със загадки, които трябва да се изследват. Завършен учен до мозъка на костите си, той не осъзнава своята уникалност и приема живота и света за даденост. До момента, в който институтът “Смитсониън” не му присъжда престижна награда заради изключителните му рисунки в пълно неведение за възрастта на момчето.  

Прочети повече