За такива книги аз не мога да пиша, знаете. Затова съм щастлив, че има читатели като Яна Маринова, които държат любимата им книга да бъде представена подобаващо в блога. Както тя сподели, това е сред най-любимите й заглавия и й се иска колкото се може повече хора да я прочетат. Предната книга на Харис – “Шоколад” – също си има възторжено ревю тук с автор Nezzo от блога Vrai. Аз наистина харесах филма по книгата, признавам си :) Хайде на сладкото!

“Читателите на Джоан Харис определят творчеството й, по нейни думи (предговора на „Спи, бледа сестро“,) като „английска готика“ и „френска гастрономия“. И докато в романите й от типа „английска готика“ властват неземни, упойващи аромати и образи, то в тези, които се намират под етикета „френска гастрономия“, може да се прочете за малките, ежедневни магии, за старите суеверия и за северния, пронизващ вятър.

Дали „Бонбонени обувки“ е призрачна, вълшебна или шоколадова книга, оставям да решите вие. Не бях чела известната „Шоколад“, но това не ми попречи да се насладя на „Бонбонени обувки“. Въпреки че последната е пряко продължение на шоколадовата, тя може да се чете и като отделна книга - както направих аз тогава.

Ако „Шоколад“ е книга за приключенията на една смела и горда жена, която няма нужда от мъж, за да бъде разкошна и удивителна, то „Бонбонени обувки“ е книга за загубата на връзката майка-дъщеря.

Затова и докато я четях, се очаровах не от прекрасната Виан Роше, а от дъщеря й Ани. Някога нейното име било Анук и тя ходела по света с майка си, наметната с червена вълена пелерина, досущ като Червената шапчица. Но докато злощастната приказна героиня била изядена от вълк, Анук и майка й - необикновени, закачливи, изпълнени с езическо щастие, желание за живот и безброй рецепти за шоколадови сладкиши, - били приемани.