„Оцелелият“ подлъгва. Подобно на „Невидими изчадия“ сюжетът е фрагментиран, накъсан и се навързва почти накрая. Но после всичко е толкова кристално ясно, че и да искаш да наденеш розовите очила на консуматорско-позитивното мислене, няма как да избягаш от уродливите форми на една добре гримирана илюзия. Всичко започва от края. Един мъж, един самолет и един пистолет. Пилотът скача с парашут над океана и нашият герой остава сам с черната кутия на полет 2039. Отвличане без нито един заложник, що за терористичен акт е това? Тероризъм над самия себе си. Безпристрастното устройство, скрито някъде в самолета, записва всяка дума. Последната изповед на героя няма да изтрие срама или да поправи кармата. Тя просто ще навърже историята. Прочети повече

Ето ви я реалността – ръбата и зловеща, която се озъбва сред страниците, а човек без човешко в себе си създава и убива един култ. Унищoжителният Паланюк отново е тук с ясното намерение да забие безпощаден юмрук в лицето на реалността, да продължи с ритник в стомаха и да изкара наяве цялата болезнена цинична абсурдност на съвременната цивилизиция.

   Нито „Приспивна песен”, нито „Боен клуб” (не съм чел “Невидими изчадия” още) са книги за нежни души, а „Оцелелият” се нарежда до тях с грубия и неподправен, стремителен реализъм на своето действие. Докато четях, постоянно в има ми изникваха връзки – от една страна с “Калки” на Гор Видал или трилогията “Живият хаос” на Патрик Нес, от друга – с унищожително гигантската селф-хелп помия, която се бълва непрестанно, както и още по-обширната жълтуреста пикантерия, мултиплицирана в измислени биографии и безчет трилъри. И за добавка - безброй съвети за водене на успешно домакинство чрез изпитани методи. Наистина изпитани. А, и за съвременното робство, което не е чуждо и по нашите ширини.

   “Оцелелият” започва в самолет, летящ над океана, без план на полета и без очакващо го летище. Пилотът е безименен*, безчувствен месия, който, очаквайки горивото да свърши и двигателите да спрат един по един, разказва историята на своя живот. Тя, запечатана в черната кутия, служи за обяснение на един живот, който никога – дори и за миг – не е бил в ръцете на собственика на героя.

   Още с рождението си той е обречен от триминутната си разлика със своя брат-близнак. Защото е роден в идилична религиозна колония на сектата на кирдишите, които проповядват отричане от благата на цивилизацията, признават за пълноценни хора само първородните синове и дъщери, а всички останали получават идентични имена и биват изпращани по света да служат като добре платени роби с абсолютна покорност и безукорни умения. Заплатите им се изпращат обратно в колонията, а кридишките възпитаници не трябва да докосват никаква благинка – секс, забавление, телевизия и т.н., а освен това имат суперважно задължение – да се самоубият в момента, в който научат, че Бог е повикал хората от колонията при себе си...

Прочети повече