Четох “Приспивна песен” преди много години и си спомням, че много ме впечатли, но днес, след “Боен клуб” и “Оцелелият”, не успя да ме грабне чак толкова при препрочитането.

   Иначе Чък Паланюк си е себе си от първата до последната страница, а фабулата пак е в негов стил – неколцина души, всеки със своите лудости и проблеми – откриват, че една песничка, поместена в детска книжка, при изпяване на някого му осигурява доста бърз (че и мигновен) билет за оня свят. Доста лесен начин за решение на проблемите и труповете около героите се стелят наред, особено около вманиачен санитар, който умира за постмортален секс с жени, които никога не би могъл да има.

   Крехък съюз между двама от знаещите песента ги повежда на продължително пътешествие за унищожаване на екземплярите от книгата и опазване на света от информационен пандемониум, ако смъртоносните трели станат вредом познати. Съюз, основан на взаимна неприязън, още няколко вещерски тайни и търсенето на първоизточника на песничката – книга, в която има още цял куп странни заклинания. И от смъртта ще се появи и живот.

   Естествено, това е Паланюк, а не фентъзи. През своите герои той садистично дисекцира света бурмичка по бурмичка, изтипосва човешката алчност, глупост и невежество, пътем заривайки с факти, факти и пак факти като например екологичните проблеми на САЩ с привнесени европейски видове или механизмите на жилищния пазар преди вездесъщата криза.